До края на 2016 г. в чл. 79 от ЗДДС се съдържаха няколко хипотези, при чието наличие се налагаше извършването на корекция на ползван данъчен кредит. Става въпрос за корекции, които се извършват еднократно.
Една такава беше корекцията, породена от унищожаване, липси или брак на стоки, за които лицето изцяло или частично е приспаднало право на данъчен кредит при придобиването им. Тази корекция, регламентирана досега с ал. 3 от чл. 79, се запазва, като тя вече е уредена с ал. 1 от чл. 79. Същото се отнася и до корекцията, изисквана в случаите, при които регистрирано лице, което изцяло или в частичен размер е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за придобити от него стоки или услуги, впоследствие използва същите за извършване на доставки без право на данъчен кредит. Тя ще фигурира в ал. 2 на чл. 79 (досега се съдържаше в чл. 79, ал. 1).
Като новост следва да отбележим фактът, че в чл. 79, ал. 3, за разлика от досегашния текст на ал. 6 от чл. 79, се визират не стоки и услуги, които са дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, а стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи съгласно новата дефиниция на § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС. Или тук основната промяна ще е, че корекциите на ползван данъчен кредит за дълготрайни активи с цена на придобиване или себестойност под 5000 лв., които не са имоти или превозни средства, ще са в пълен размер на приспаднатия при придобиването им ДДС, а не по съответната от формулите по т. 2 или 3 от чл. 79, ал. 3.
На следващо място, в чл. 79 от закона продължава да съществува и хипотеза на корекция в посока на увеличение на размера на приспаднатия първоначално данъчен кредит. Досега тя се съдържаше в ал. 8 от чл. 79, а след 31.12.2016 г. фигурира в чл. 79, ал. 5 и 6. Въпреки повечето на брой формули, по отношение на тях промяна на практика не е налице. Корекцията на данъчния кредит в посока на неговото увеличение отново зависи от това какъв е размерът на ползвания частичен данъчен кредит, дали става въпрос за недвижими имоти или за други стоки и услуги, както и какъв е броят на годините, оставащи до изтичане на 20-годишния или 5-годишния срок, в който корекции могат да бъдат осъществявани.
Същественият нов момент тук е, че в новата редакция на ал. 5 от чл. 79, за разлика от досегашната по чл. 79, ал. 8 от закона, липсва хипотеза, при която регистрираните по ЗДДС лица, които изобщо не са упражнили право на данъчен кредит (поради някое от ограничителните условия на чл. 70 от този закон) за произведени, придобити или внесени от тях стоки или получени услуги, които впоследствие използват само за извършване на облагаеми доставки по чл. 69 от ЗДДС, могат да ползват част от данъчния кредит.
Следва да отбележим и наличието на преходни правила, отнасящи се до корекциите в посока увеличаване размера на ползвания данъчен кредит – тези по досегашния чл. 79, ал. 8 от закона. Става въпрос за правилата на § 42, ал. 2-5 от ПЗР на ЗИДЗАДС.
За допълнителна информация, както и за съдействие при разрешаване на казуси по темата изпратете Вашето запитване като попълните Формата за онлайн запитвания
