Основните изменения и допълнения, направени в ЗДДС с § 41-46 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), са тези, отнасящи се до определянето на размера на данъчния кредит във връзка с придобиване или изграждане на недвижими имоти и други дълготрайни активи, и до режима за корекциите на приспаднат данъчен кредит съгласно правилата на чл. 184-187 от Директива 2006/112/ЕО (Директивата за ДДС).
По-долу накратко ще представим тези нови моменти в законовата уредба на ДДС.
В закона се въвежда изрично правилото, че когато недвижим имот или друг дълготраен актив, който се използва както за целите на стопанската дейност, така и за лично потребление, ДДС върху разходите за актива се приспада само пропорционално на неговото използване за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице
Става въпрос за правилото на чл. 168а от Директива 2006/112/ЕО, което в нашия закон е интерпретирано с новите чл. 71а и 71б.
По силата на чл. 71а, ал. 1 и 5 от ЗДДС, за начислен данък при придобиване и изграждане на недвижим имот или за учредено в полза на регистрираното лице вещно право върху недвижим имот, който ще се използва едновременно както за независима икономическа дейност, така и за лични нужди на данъчно задълженото лице (ДЗЛ), на собственика, работниците и служителите или по-общо казано – за цели, различни от неговата независимата икономическа дейност, лицето приспада данъчен кредит в съответствие с правилата на глава 7 от ЗДДС само за частта от начисления му данък, съответстващ на използването на имота за независима икономическа дейност. Размерът на данъка, за който се приспада данъчен кредит, се определя, като начисленият за имота данък се умножава по пропорцията на очакваното използване на недвижимия имот за независима икономическа дейност спрямо общото използване както за независима икономическа дейност, така и за цели, различни от независимата икономическа дейност (чл. 71а, ал. 2). При положение че тази дейност включва и осъществяването на освободени доставки, за определения посредством пропорцията данък за приспадане ДЗЛ има право на частичен данъчен кредит съгласно правилата на чл. 73 от закона. Въпросната пропорция по чл. 71а, ал. 2 – на очакваното използване на имота за независима икономическа дейност спрямо общото му използване за стопанска и нестопанска дейност, трябва да се формира чрез прилагането на критерий за разпределяне, който гарантира максимално точно изчисляване на размера на ДДС, съответстващ на използването на недвижимия имот за независима икономическа дейност, като се отчита спецификата на имота (ал. 4 от чл. 71а).
Съгласно чл. 71б от ЗДДС лицата могат да прилагат нормите на чл. 71а (без ал. 6) и за стоки, различни от недвижими имоти, включени в стопанските им активи, които са или биха били дълготрайни активи, и които ще се използват едновременно както за извършване на независима икономическа дейност, така и за лични нужди на лицето или за нуждите на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност.
На следващо място, с новия чл. 73б от ЗДДС пропорционалното приспадане, въведено с чл. 71а и 71б за недвижими имоти и други стоки, които са или биха били дълготрайни активи, в най-общ смисъл ще е валидно и за стоките и услугите, които не са дълготрайни активи.
Тук е мястото да кажем, че от началото на 2017 г. в ЗДДС вече е въведена дефиниция за нуждите на данъка на понятието „дълготрайни активи“. То се съдържа в § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС.
С нормите на чл. 71а и 71б законодателят се опитва да ограничи първоначалния размер на правото на данъчен кредит за имоти и други дълготрайни активи, ползвани освен за икономическа дейност и за лично (нестопанско) потребление от едно регистрирано лице или от неговия персонал.
За допълнителна информация, както и за съдействие при разрешаване на казуси по темата изпратете Вашето запитване като попълните Формата за онлайн запитвания
