коментар на Ивайло Кондарев – експерт по ЗДДС, данъчен консултант
В бр. 115 на „Държавен вестник“ от 30.12.2025 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на ЗДДС (ЗИДЗДДС). Всички промени влизат в сила от 01.01.2026 г.
1. Специални режими за малки предприятия
От началото на 2026 г. в закона ни се въвеждат правилата на Директива (EС) 2020/285 на Съвета от 18.02.2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия. Същата е в сила още от 01.01.2025 г.
У нас вече има два специални режима, основаващи се на упоменатата директива: режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в ЕС. Те позволяват на данъчно задължени лица със сравнително ниски обороти от доставки на стоки и услуги да не подлежат на задължителна регистрация за целите на ДДС и да нямат задължението да начисляват данък за извършените от тях облагаеми сделки. Такива лица (логично) нямат и право на данъчен кредит за стоките и услугите, които влагат в доставки, освободени съгласно режимите за малки предприятия.
Визираните специални режими са регламентирани основно в глава двадесет и първа „б“ (чл. 168б – чл. 168л) от закона ни.
1.1. Режим за малки предприятия в страната
Това е режим, който съществуваше в нашия закон и до края на 2025 г., като сега в него настъпват някои промени.
Под „малко предприятие“ се разбира данъчно задължено лице, установено на територията на България, чийто годишен оборот в страната не надвишава националния праг за задължителна регистрация – нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година. Националният праг за годишния оборот в страната е фиксиран в закона на 51 130 евро (в ал. 2 на чл. 168д) или приблизително досегашните 100 000 лв.
Понятието „годишен оборот в страната“ представлява общата сума от данъчните основи на извършените от данъчно задължено лице доставки на стоки и услуги, с място на изпълнение на територията на България през календарната година. В него се включват най-вече облагаемите доставки на стоки и услуги, включително тези с нулева ставка на данъка (но без доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето). В годишния оборот вземат участие и данъчните основи на доставките на финансови услуги по чл. 46, на застрахователни услуги по чл. 47 от закона, както и освободените доставки на недвижими имоти, но когато те не са съпътстващи доставки. Съгласно § 1, т. 105 ДР на ЗДДС „съпътстваща доставка“ по смисъла на чл. 168в, ал. 2 от закона е доставка, която не е свързана с обичайната икономическа дейност на лицето, има второстепенен или случаен характер.
Първата промяна, която следва да отбележим, е, че периодът, за който се пресмята оборотът от доставки на данъчно задълженото лице за целите на определянето му като малко предприятие, еедна календарна година, а не както досега – 12 последователни месеца.
Друг нов момент е този, че в облагаемия оборот ще се включват и освободените доставки на недвижими имоти, стига те да не са съпътстващи доставки.
Важно е да се има предвид, чеправото за прилагане на режима за малки предприятия в страната се счита за упражнено, когато данъчно задълженото лице не е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1 от закона (чл. 168д, ал. 4 ЗДДС). Това означава, че данъчно задължените лица, които имат годишен оборот под 51 130 евро, не е нужно да подават каквито и да е заявления или декларации, за да могат да се ползват от този режим. Както и досега, те трябва единствено да следят за размера на своя облагаем оборот; и ако той превиши границата от 51 130 евро, да подадат заявление за регистрация. Това следва да стане в 7-дневен срок от датата на надвишаване на посочения национален праг (чл. 96, ал. 6, т. 1 ЗДДС).
От казаното следва, че на 01.01.2026 г. всички наши данъчно задължени лица имат облагаем оборот от нула лева. Това обаче не значи, че те имат право да се дерегистрират по свое желание. Съгласно чл. 108, ал. 5 ЗДДС, когато регистрирани лица по чл. 96, ал. 1 от закона (такива, подлежащи на задължителна регистрация) са надвишили националния праг в страната ни през предходната година (2025 г.), те нямат право да прекратят регистрацията си по ЗДДС поради отпаднало основание за задължителна регистрация – до изтичането на текущата (2026) календарна година. Аналогично, когато регистрирани лица по чл. 100, ал. 1 закона (регистрирани по свое желание) са надвишили националния праг в страната през предходната година, те нямат право да прекратят регистрацията си на основание чл. 108, ал. 1, т. 7 – поради липса на основание за задължителна регистрация, до изтичането на текущата календарна година (чл. 108, ал. 7 ЗДДС).
1.2. Режим за малки предприятия в ЕС
Това е нов режим в нашия закон. На негова база след 01.01.2026 г. българските данъчно задължени лица няма да подлежат на задължителна регистрация по законодателството на друга държава членка още с първата си доставка на стоки/услуги с място на нейната територия (както предвиждаше Директивата за ДДС досега). За да се стигне до такава регистрация, годишният оборот на лицето в дадена държава членка трябва да превишава прага за регистрация, установен в нея, илигодишният му оборот в Съюза да надхвърля 100 000 евро. „Годишен оборот в Съюза“ е понятие, обхващащо доставките с място на изпълнение на територията на България, които формират годишния оборот в страната ни, и доставките с място на изпълнение на територията на всички останали държави членки (чл. 168в, ал. 11 ЗДДС).
Условията за прилагане на режима в Съюза от български данъчно задължени лица се съдържат в чл. 168е, ал. 1 ЗДДС. Изисква се лицето да е установено на територията на България, годишният му оборот в Съюза да не надвишава 100 000 евро, както и сумата от данъчните основи на извършените доставки на стоки и услуги в България и в другите държави членки, в които данъчно задълженото лице желае да прилага режима, да не надвишава националния праг, приложим в страната, съответно националния праг, приложим в тези държави членки (нито през текущата календарна година, нито през предходната календарна година).
Важно е да се има предвид, че когато наше данъчно задължено лице има правото и желае да прилага режима за малки предприятия както в България, така и в други държави членки, то може да прилага единствено режима за малки предприятия в ЕС (в страната ни и в други държави членки). Този режим може да се прилага и само в други държави членки (без България).
Регистрацията за прилагане на режим за малки предприятия в ЕС е регламентирана подробно в чл. 168ж ЗДДС. Това не е задължителна регистрация, но без нейното извършване българските данъчно задължени лица ще трябва да се регистрират във всяка държава членка, в която извършват облагаеми доставки – независимо от размера на оборота им в тези държави и още преди първата доставка да бъде извършена. Изключение може да се наблюдава само по отношение на доставките, за които е предвидено обърнато данъчно задължение към получателя.
Правото на избор по режима за малки предприятия в ЕС се упражнява, като лицето подаде до компетентната териториална дирекция на НАП първоначално предварително заявление за регистрация по образец, определен в ППЗДДС. Заявлението се подава по електронен път по реда на ДОПК с квалифициран електронен подпис (чл. 168ж, ал. 1 и 2 ЗДДС) Данните, които трябва да се посочат от лицето в предварителното заявление, се съдържат в ал. 3 – 5 на чл. 168ж.
Когато органът по приходите установи, че лицето изпълнява условията по чл. 168е, ал. 1 за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС, той издава своевременно акт за регистрация на лицето за прилагане на режима, като го информира за издадения му идентификационен номер и за тази/тези държави членки на освобождаване, в които то може да прилага режима. Датата на връчване на посочения акт за регистрация е именно тази, от която лицето може да прилага режима за малки предприятия в ЕС в държавите членки, посочени в предварителното заявление. Съгласно ал. 11 от чл. 168ж, за целите на регистрация за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС на лицето се издава идентификационен номер, пред който е поставен знакът „BG“, а след него е поставено окончание „–EX“.
Налице са нови моменти в закона и по отношение документирането на доставките. На основание чл. 114, ал. 13 ЗДДС, когато данъчно задължено лице прилага режим за малки предприятия в ЕС, във фактурите, с които документира извършените доставки в обхвата на режима, и които са с място на изпълнение на територията на България, освен останалите реквизити по чл. 114, ал. 1 от закона то задължително посочва своя идентификационен номер с окончание „–EX“.
При положение че и получателят на доставката е регистриран по режима за малки предприятия в ЕС, този негов номер също трябва да се вписва във фактурата.
Относно декларирането, по силата на чл. 168л ал. 1 ЗДДС лице, регистрирано в страната за прилагане на режима за малки предприятия в ЕС (в една или повече държави членки на освобождаване) подава отчет за реализираните обороти за всяко календарно тримесечие. Той съдържа данните, посочени в разпоредбата (идентификационни данни и такива за извършените обороти през декларираното тримесечие), като сумите се посочват в евро (ползва се обменният курс, приложим в първия ден от календарната година, публикуван от ЕЦБ за този ден). Отчетът се подава по образец, определен в ППЗДДС, в срок до края на месеца, следващ края на календарното тримесечие (дори когато последният ден на месеца е неприсъствен ден), и по електронен път по реда на ДОПК (ал. 2 на чл. 168л).
1.3. Други промени, породени от новите режими за малки предприятия
1.3.1. Липса на право на данъчен кредит за стоки и услуги, влагани в освободени доставки по режимите за малки предприятия
С оглед нормите на чл. 69, ал. 2, т. 1 и чл. 70, ал. 6 ЗДДС няма да разполага с право на данъчен кредит данъчно задължено лице за получени доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на България, които то ползва за доставки, по отношение на които прилага някой от специалните режими за малки предприятия по глава 21 „б“ от закона. Казаното важи както за извършените доставките с място в нашата страна, така и за тези, изпълнени в друга държава членка.
1.3.2. Липса на ВОП и на услуга с обратно начисляване на ДДС при доставчик – малко предприятие
От началото на 2026 г. няма да е налице вътреобщностно придобиване (ВОП), въпреки че стоки се транспортират до България от други държави членки, когато чуждестранният доставчик има регистрация за прилагане на режим за малки предприятия в ЕС в държавата членка, от която стоките са изпратени или превозени.
Същевременно, когато доставчикът на услуга е данъчно задължено лице, което не е установено в България, а доставката е с място на изпълнение на наша територия и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя на услугата, ако той е данъчно задължено лице (чл. 82, ал. 2, т. 3 ЗДДС). Казаното обаче няма да се прилага при доставчик с регистрация за прилагане в България на режима за малки предприятия в ЕС. За такива доставки на услуги няма да възниква задължение за обратно начисляване на ДДС от българския получател.
