Прекратяването един договор предполага приключване на създаденото с договора правоотношение, но не и неговата трансформация в друг вид правоотношение. За да е налице подобна промяна е нужно между страните да бъде постигнато споразумение в такъв смисъл. Ако нищо от съдържанието на лизинговите договори не навежда на мисълта, че лицата са искали да сключат помежду си договор за наем или какъвто и да е друг вид, а не договор за финансов лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, то няма основание да се прилага различна данъчно третиране. И това важи за същината на правоотношението не само към момента на сключване на договора, но и към датата на неговото прекратяване.
От самата нормативна уредба на ДДС се вижда, че когато става въпрос за договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, неговото прекратяване или разваляне не предполага сделката да бъде изцяло анулирана и на нейно място да се документира нововъзникваща доставка, която би могла да има друг данъчен режим.
По силата на чл. 115, ал. 6 от ЗДДС при прекратяване или разваляне на договор за лизинг по чл. 6, ал.. 2, т. 3 от закона доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 3 и сумата, която задържа въз основа на договора (без самия ДДС). От тази законова разпоредба се вижда, че ЗДДС не предполага прекратяването на договора за лизинг, по който възниква само една доставка на стока към датата на фактическото ѝ предоставяне на лизингополучателя (съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС), да води до трансформация на същия договор в такъв за оперативен лизинг или за наем (по който ще са налице повече от една доставки на услуги). Ако такъв е бил замисълът на законодателя, той щеше да регламентира, че кредитното известие се издава със стойност, равна на тази по първоначалната лизингова фактура (но с отрицателен знак). Както и да запише изрично, че след това сторниране (на практика) на цялата стойност на фактурата се издава нова, документираща услугата по ползването на лизинговата вещ.
Подобни разпоредби обаче не фигурират в закона. Точно обратното – от разпоредбата на чл. 115, ал. 6 от ЗДДС се вижда, че за законодателя лизинговата сделка не се трансформира в друг вид доставка – тя остава доставка на стока, вече настъпила като данъчно събитие. Променя се единствено нейната данъчна основа. Вместо лизинговата главница, основата за облагане ще включва само сумата, която лизингодателят задържа по сделката (развалянето на такъв тип договори няма обратно действие).
В случай, че имате въпроси по темата, не се колебайте да ни изпратите Вашето запитване.
