Въпрос: Фирма извършва стопанска дейност, изискваща да се посещават обекти, които са в рамките на населеното място, в което е седалището ѝ. В тази връзка се налага закупуването на карти за обществен транспорт за работниците, които трябва да се придвижат до такъв обект, които карти им се предоставят безплатно.
Може ли фирмата да ползва право на данъчен кредит за получените карти? Алтернативно, ако се закупи автобус (над 8+1 места), с който работниците се возят до обектите и обратно до местоживеенето им, ще може ли да се ползва право на данъчен кредит за самия автомобил и за разходите по неговата поддръжка и експлоатация?
Отговор: С оглед нормите на чл. 6, ал. 3 и чл. 70, ал. 1 и 3 от ЗДДС, както и на практиката на Съда на ЕС (Решение от 18 юли 2013 г. по дело C-124/12, Решение от 16 февруари 2012 г. по дело C-118/11, Решение от 11 декември 2008 г. по дело C-371/07), можем да направим заключението, че когато извършен от данъчно задължено лице (работодател) разход поддържа връзка с неговата икономическа дейност, е налице право на данъчен кредит за начисления на работодателя ДДС във връзка с този разход, стига дейността му да е облагаема с ДДС. И това е така дори когато разходът е с такъв характер, че от него могат да имат полза и работниците и служителите на данъчно задълженото лице. Ето защо, когато е налице безвъзмездна доставка на стока или услуга от работодателя към членове на неговия персонал, но тя е направена за нуждите на неговата (облагаема) икономическа дейност, правото на приспадане на ДДС ще е налице.
Така важен се явява отговорът на въпроса дали една извършена безвъзмездна доставка на стока или услуга от работодателя за лицата, които полагат труд за него (каквато е ситуацията в случая), е извършена за нуждите на предприятието му, или не. Ако отговорът е положителен и самата дейност се облага с ДДС, правото на приспадане на данъчен кредит ще е налице за работодателя.
Затова и нашият закон с основание сочи, че не е налице ограничението за правото на данъчен кредит, прилагано за безвъзмездните доставки – това по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, когато става въпрос за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно, предоставяно безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му за целите на неговата икономическа дейност (чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС). Същевременно „сделката“ между работодателя и работниците и служителите не се облага с ДДС, т.е. не сме изправени пред хипотеза, при която данъчно задълженото лице ще може да ползва право на данъчен кредит при закупуването на гориво за автобусите, с които се превозва персоналът, или за картите за градския транспорт, които му се дават, но същевременно то ще трябва да начислява ДДС при тяхното предоставяне.
Конкретно за осигуряването на безплатен транспорт на работниците и служителите от тяхното местоживеене до местоработата им СЕС се е произнесъл, че по принцип то задоволява техни лични нужди и следователно се използва за дейности, различни от икономическата дейност на предприятието. В случаи обаче, в които поради определени обстоятелства, като трудността в намирането на подходящ транспорт и промяна на работното място, изискванията на икономическата дейност на предприятието налагат работодателят да осигури транспорт на работниците си, тази доставка не следва да се разглежда като извършена за цели, които не са свързани с икономическата дейност на предприятието. Според практиката на СЕС такива случаи са трудността за намиране на (други) подходящи транспортни средства до местоработата, както и промени в мястото на работа на работника или служителя.
На тази база смятаме, че въпросната фирма няма право на данъчен кредит за начисления ѝ ДДС при закупуването на картите за градски превоз, които ще предоставя на служителите си за придвижване до обектите, в които те ще полагат труд, тъй като липсват трудности по намирането на подходящ обществен транспорт за достигане до тях. Същото ще се отнася и до начисления данък за закупуването на автомобил с над 8+1 места и за разходите по неговата експлоатация, ремонт и поддръжка.
Ако обаче обектите са извън чертите на населено място и до там липсва обществен транспорт (налице е трудност за намиране на подходящи транспортни средства до местоработата), закупуването на автобус, с който да се возят служителите, както и разходите във връзка с неговата поддръжка, ремонт и експлоатация следва да са с право на данъчен кредит за фирмата.
