за изменение на Директивата за ДДС относно специалния режим за малките предприятия – коментар на Ивайло Кондарев – Експерт по Закона за ДДС, данъчен консултант
От 01.01.2025 г. влизат в сила правилата на Директива 2020/285/ЕО за изменение на Директивата за ДДС относно специалния режим за малките предприятия.
От началото на 2025 г. в нашето данъчно законодателство трябваше да бъдат въведени правилата на Директива (EС) 2020/285 на Съвета от 18.02.2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия.
Визираният в директивата специален (и незадължителен) режим, съществуващ и в нашия закон, позволява на т.нар. „малки предприятия“ – данъчно задължени лица със сравнително ниски обороти от доставки на стоки и услуги – да не подлежат на идентификация (регистрация) за целите на ДДС и да нямат задължението да начисляват данък за извършените от тях облагаеми сделки. Целта е намаляване на понасяната от такива предприятия административна тежест и подпомагане на създаването на фискална среда, която да улеснява растежа им и развитието на трансграничната търговия.
И въпреки че все още нашият законодател не е въвел в ЗДДС новите правила на посочената директива, добре е данъчно задължените лица да са запознати с тях.
1. Първата промяна в тези правила е свързана с праговете за регистрация – оборотът от продажби за 12 месеца, под който трябва да е едно данъчно задължено лице, за да може да се приеме за малко предприятие и – ако желае – да се възползва от режима на освобождаване, предвиден за такива предприятия.
В тази връзка, с чл. 284, ал. 1 от Директивата за ДДС се определя, че държавите членки могат да освободят доставките на стоки и услуги, извършени на тяхната територия от данъчно задължени лица, които са установени на същата територия и чийто годишен оборот в държавата членка, свързан с тези доставки, не превишава определения праг за прилагане на посоченото освобождаване. Този праг обаче не може да надвишава 85 000 евро или тяхната равностойност в национална валута.
В нашия закон понастоящем оборотът за задължителна регистрация по ЗДДС (чл. 96) е 100 000 лв.
2. Втората съществена промяна се отнася до обстоятелството, че съгласно действащия до промените в директивата специален режим, освобождаване за малките предприятия може да бъде предоставено само за тези, установени в държавата членка, в която е дължим ДДС. Отчетено е, че това оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността в рамките на вътрешния пазар на неустановените в тази държава членка предприятия.
Затова след изменението, направено в нормата на чл. 284, ал. 2 от Директивата за ДДС, тя предвижда държавите членки, които прилагат освобождаването за малки предприятия, установени на тяхната територия, да предоставят такова освобождаване също и за доставките на стоки и услуги, извършени на тяхната територия от данъчно задължени лица, установени в друга държава членка. За целта трябва да са изпълнени следните две условия:
– стойността на доставките в държавата членка, в която данъчно задълженото лице не е установено, да не надвишава приложимия в тази държава членка праг за предоставяне на освобождаване за установените в същата държава членка данъчно задължени лица;
– годишният оборот в Съюза на посоченото данъчно задължено лице да не надвишава 100 000 евро.
Съгласно чл. 280а, т. 2 от Директивата за ДДС „годишен оборот в Съюза“ означава общата годишна стойност на доставките на стоки и услуги без ДДС, извършени от едно данъчно задължено лице на територията на Общността в рамките на една календарна година. Това е ново понятие, което досега не съществуваше в нормативната уредба на ДДС. За българските данъчно задължени лица то включва както облагаемият им оборот в България, така и този оборот, формиран от техните доставки на стоки и услуги във всички останали държави членки.
Директивата за ДДС също така определя, че за да може данъчно задълженото лице да се ползва от освобождаване в държава членка, в която то не е установено, същото трябва предварително да уведоми държавата членка на установяване и да бъде идентифицирано за целите на прилагането на освобождаването с индивидуален номер само в нея (чл. 284, ал. 3). Този номер трябва да има окончание „EX“ или окончанието „EX“ да бъде добавено към вече дадения от държавата членка на установяване ДДС идентификационен номер. А самото предварително уведомление е нужно да съдържа информацията, посочена в чл. 284а, ал. 1 от директивата.
Във връзка с въвеждането на понятието „годишен оборот в Съюза“ е важно да се каже, че предприятията, чийто оборот в държавата членка, в която са установени, е под националния праг, ще могат да продължат да извършват освободени доставки в тази държава членка, независимо от оборота си, генериран в други държави членки. Това ще е така дори когато общият им оборот надвишава прага на Съюза от 100 000 евро.
3. Според измененията в Директивата за ДДС, данъчно задълженото лице, независимо дали е установено в държавата членка, предоставяща освобождаването, не следва да може да се ползва от освобождаването, ако националният праг, определен в тази държава членка, е бил надвишен през предходната календарна година. По същия начин данъчно задължено лице, което не е установено в държавата членка, предоставяща освобождаването, не следва да може се ползва от него, когато прагът на годишния оборот в Съюза е бил надвишен през предходната календарна година.
4. Друга промяна, която трябва да се отбележи, е тази, засягаща периода, за който се пресмята оборотът от доставки на данъчно задълженото лице за целите на определянето му като малко предприятие. По силата на чл. 280a, т. 1 от Директивата за ДДС „годишен оборот в държавата членка“ означава общата годишна стойност на доставките на стоки и услуги без ДДС, извършени от едно данъчно задължено лице в тази държава членка в рамките на една календарна година.
Вижда се, че този начин на определяне на оборота се различава от приетото досега в нашия закон. Вместо за 12 последователни месеца, говори се за оборот през една календарна година (януари – декември).
5. На следващо място, по отношение на доставките, които формират оборота за регистрация на малките предприятия, не се наблюдават съществени нови моменти. Той ще продължава да включва данъчните основи на облагаемите доставки на стоки и услуги, включително и тези с нулева ставка на данъка, както и стойността на финансовите, застрахователните и презастрахователните услуги.
Не се включват в оборота обаче сделките, представляващи разпореждане с материални или нематериални дълготрайни активи на данъчно задължено лице, както и стойността на сделките с недвижими имоти, финансовите сделки и застрахователните и презастрахователните услуги, когато те са спомагателни сделки.
6. От предприятията, ползващи се от разглеждания специален режим, ще се изисква да декларират на държавата членка на установяване за всяко календарно тримесечие следната информация (включително индивидуалния си ДДС идентификационен номер):
– общата стойност на доставките, извършени през календарното тримесечие в държавата членка на установяване, или „0“, ако не са извършвани доставки;
– общата стойност на доставките, извършени през календарното тримесечие във всяка от държавите членки, различна от държавата членка на установяване, или „0“, ако не са извършвани такива доставки.
Въпросната информация трябва да се съобщава от данъчно задълженото лице в срок от един месец след края на календарното тримесечие.
7. Следва да се има предвид и че Директивата за ДДС съдържа разпоредби, даващи възможност за опростяване на задълженията за освободените малки предприятия – такова е всяко данъчно задължено лице, което се ползва от освобождаването в държавата членка, в която е дължим ДДС.
Така на основание чл. 292г от нея държавите членки могат да премахнат за освободените малки предприятия някои или всички задължения, отнасящи се до документирането на доставките, тяхното деклариране и отчитане. По-конкретно, държавите членки са длъжни да позволят на данъчно задължените лица, които се ползват от освобождаването за малките предприятия, да издават опростени фактури (чл. 220а, ал. 1, буква „в“ от директивата).
Съгласно чл. 292в от директивата държавите членки могат да премахнат за освободените малки предприятия, установени на тяхна територия, които се ползват от освобождаването само на тази територия, задължението да подават справка-декларация за ДДС. Ако не упражнят тази възможност, държавите членки трябва да позволяват на такива освободени малки предприятия да подават опростена справка-декларация за ДДС, която да обхваща период от една календарна година.
8. По отношение на правото на данъчен кредит Директива 2006/112/ЕО предвижда, че когато дадено данъчно задължено лице подлежи на редовния режим по ДДС в своята държава членка на установяване, но се възползва от освобождаване от ДДС за малките предприятия в друга държава членка, няма право на данъчен кредит за закупени с ДДС стоки и услуги в държавата членка на установяване, които са свързани с освободените доставки в другата държава членка (чл. 169, буква „а“ от директивата). Логично е да очакваме съответната промяна и в нашия закон (в чл. 69, ал. 2, т. 1).
