Право на данъчен кредит по фактура, в която не е посочена вярна дата на настъпване на данъчното събитие
Въпрос: На дружеството ни се извършва ревизия по ЗДДС. Според ревизиращите органи по приходите можело да ни бъде отказано право на данъчен кредит по фактури, които са съставени преди датата на данъчното събитие. Причината била в това, че такива данъчни документи не отговаряли на изискването за правилно посочване в тях на датата на възникване на данъчното събитие – реквизит по чл. 114, ал. 1, т. 10 ЗДДС. Вярно ли е това?
Отговор: В т. 41 (и упоменатата в нея съдебна практика) на Решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело C-516/14 се пояснява, че формалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на ДДС, видно от чл. 178, буква „а“ от Директива 2006/112, зависят от притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл. 226 от тази директива. Съдът обаче е постановил, че основният принцип на неутралитет на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните предпоставки, дори и данъчно задължените лица да не са изпълнили някои формални предпоставки. Следователно щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните предпоставки са изпълнени, данъчната администрация не може да предвиди във връзка с правото на данъчно задълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (т. 42 от решението и цитираната в нея съдебна практика).
Оттук за СЕС следва изводът, че данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена фактура не отговаря на изискванията на чл. 226, т. 6 и 7 от Директива 2006/112, ако тя разполага с всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки, свързани с това право, са изпълнени.
