Право на данъчен кредит за разходи, предхождащи извършването на икономическата дейност

 

Въпрос: Има ли приходната администрация основание да откаже възстановяване на данък по фактури за покупки на ДМА, когато фирмата няма до този момент осъществени никакви доставки?

Може ли да се счита за доказателство по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС сключен договор, от който се вижда, че фирмата ще осъществява облагаеми доставки, и това ще бъде ли основание за възстановяването на данъка за купените ДМА, с които ще бъдат реализирани бъдещите такива доставки?

 

Отговор: Въпросното търговско дружество има право на данъчен кредит за начисления му данък по получени облагаеми доставки на дълготрайни материални активи. В случая, при изпълнени изисквания на чл. 68, 69 и 71 от ЗДДС, правото ще възникне за данъчния период на осъществяване на покупките и по отношение на целия начислен данък от доставчиците. Както се знае, според трайната практика на Съда на ЕС правото на приспадане на данък е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. Режимът на приспадане на ДДС цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на данъка, дължим или платен в рамките на икономическата му дейност, с което да се гарантира неутралитетът на данъка спрямо всички стопански дейности, които по принцип подлежат на облагане с ДДС.

Пак според практиката на СЕС (Решение от 29 ноември 2012 г. по дело C‑257/11, както и решения по дело C-268/83, дело C-110/94 и дело C-32/03), в съответствие с принципа на неутралност на ДДС подготвителните (предварителните) разходи, които извършва едно данъчно задължено лице, са част от неговата независима икономическа дейност и за тях то има право на приспадане на данъчен кредит. Лицето трябва да има реалното намерение да извършва със закупените активи облагаеми доставки, което намерение то следва да потвърди на базата на обективни факти и обстоятелства. Един такъв факт може да се яви и сключването на упоменатия във въпроса договор.

Ето защо приходната ни администрация няма основание да откаже да признае право на данъчен кредит по фактурите за покупки на ДМА единствено поради обстоятелството, че към момента на покупката данъчно задълженото лице все още няма извършени доставки.