Коментар на Зорница Димитрова – адвокат, експерт по осигурително право относно новите правила за отчитане на работното време

В брой 41 от 23 май 2017 г. са обнародвани промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските /наредбата/. Те касаят отчитането на работното време при работа по график и процедурите за ползване на отпуските за бременност и раждане и за отглеждане на дете. Настоящият материал ще разгледа промените свързани със сумираното изчисляване на работното време, които ще влязат в сила на 1 януари 2018 г.

1. Основни правила при изготвяне на графиците, допълнения в чл. 9а от наредбата.

Разпоредбата на чл. 9а от наредбата е допълнена с нови алинеи, които уреждат задълженията на работодателя при изготвянето на графиците за работа.

Работодателят е длъжен да запознае работниците с изготвения график преди започване на работа по него /чл. 9а, ал. 1, изр. 2/. Въпреки че не е установена специална процедура относно запознаването с графика, за целите на текущия контрол от страна на ИА „Главна инспекция по труда“, запознаването с графика може да се документира чрез полагането на подпис на работника и съответната дата върху документа с утвърдения график

 През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени /чл. 9а, ал. 2/. Тази разпоредба на практика позволява на работодателя да променя утвърдения график в рамките на установения период на сумирано изчисляване на работното време. Промяната става по процедурата за утвърждаването му.

Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време /чл. 9а, ал. 3/. Тази норма отразява основния принцип на сумираното изчисляване на работното време, при който в рамките на установения период, работникът може да изработи повече или по-малко от законоустановеното работно време, но при изтичане на периода сборът от работните часове по график трябва да е равен на сбора от работните часове по календар.

Когато графикът предвижда полагане на нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд /чл. 9а, ал. 4/. В повечето случаи това означава, че реално отработени по график 7 часа нощен труд, трябва да се зачитат за 8 часа дневен труд. Формулата за превръщане на изработените нощни часове в дневни не се прилага, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.

2. Изчисляване на отработеното време.

Новите разпоредби на чл. 9б, 9в и 9г от наредбата въвеждат основни правила при изчисляване на работното време. Разпоредбата на чл. 9б от наредбата ни дава формула за определяне на отработеното време по графика на работника, съотнесено към работните дни по календар. То си изчислява на база „норма за продължителност на работното време за периода“. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време.

Пример: При законоустановена 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден, предприятие въвежда сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период - април, май и юни 2017. Нормата за продължителност на работното време за периода се определя по следния начин:

В примера нормата за продължителност на работното време за съответния тримесечен период е 480 часа. Това са часовете, които работникът трябва да отработи по графика си за същия период, без значение как ще бъдат разпределени през отделните месеци от периода.

Така определената норма на продължителност може да се приложи, ако наетото лице отработи целия период на графика.  Когато през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работникът е ползвал отпуск /независимо от вида му/, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар /чл. 9б, ал. 2 от наредбата/. В този случай се определя лична норма на продължителност за конкретния работник.

Пример: През тримесечния период от първия пример едно наето лице ползва 3 работни дни отпуск за временна неработоспособност, 5 работни дни платен годишен отпуск и 1 работен ден неплатен отпуск. От общо 60 работни дни /480 часа/ по календар за периода се изваждат 9 дни или 72 часа, през които лицето е в отпуск. Личната норма на продължителност на това наето лице за този период е 408 часа.

3. Отклонения от нормата на продължителност.

Често пъти, въпреки че в началото на периода на сумирано изчисляване, графика е изготвен точно в съответствие с нормата на продължителност на работното време, в края на периода, поради различни причини и обстоятелства независещи от работодателя, работникът е отработил реално повече или по-малко от определената норма на продължителност. Досега тези случаи не бяха уредени в законодателството и в практиката съществуваха различни тълкувания. Сега на тези въпроси отговарят новите разпоредби на чл. 9в и 9г от наредбата.

Съгласно чл. 9в, ал. 1 от наредбата, когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от нормата на продължителност на работното време, определена по описания по-горе ред, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа. Тази норма отразява становището на МТСП, изразено в редица указателни писма и по същество защитава интересите на работниците, които не отработват пълното законоустановено работно време по календар, не по свое желание, а по силата на одобрения график. Практическото прилагане на разпоредбата изисква промени в реда за деклариране на отработеното време в т. 16 от декларация обр. № 1 /приложение към чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-8/2005 г./, понастоящем съобразен с разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, съгласно която, когато осигуреното лице не е отработило законоустановеното работно време по календар, осигурителният му стаж се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време. Противоречието между двете разпоредби е и една от причините, промените в Наредбата за работното време, почивките и отпуските да влязат с сила от 1 януари 2018 г.

По аналогичен начин е решен въпросът, когато трудовото правоотношение на работник или служител е прекратено преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и отработените от него часове по графика са по-малко от законоустановените работни часове по календар. В този случай за периода до датата на прекратяването се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа /чл. 9в, ал. 2 от наредбата/.

Пример: За едно наето лице е установен следния тримесечен график:

Лицето напуска работа считано от 1 юни. Тъй като по силата на графика, работникът е следвало да отработи повече часове през юни, към 31 май, той не е отработил пълното законоустановено време по календар за месеците април и май. Понастоящем, съгласно цитираната по-горе норма на чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС, месец май не може да бъде зачетен като пълен месец с осигурителен стаж. С влизането в сила на новата разпоредба тази практика ще бъде променена в полза на наетите лица.

Друго съществено отклонение от нормата на продължителност на работното време касае случаите, при които по силата на утвърдения график, лицето отработва повече от законоустановените часове за периода.

Съгласно новата разпоредба на чл. 9г от наредбата, когато отработените часове от работника или служителя в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от определената норма на продължителност, те се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.

Новото в тази разпоредба касае начина на изчисляване на часовете извънреден труд. Въпреки че в законодателството ни нямаше изрични разпоредби, досега извънредният труд се изчисляваше след превръщане на нощните часове в дневни, като се считаше, че такова изчисление ползва работниците. Този метод водеше до изкривяване на графиците и съответно до некоректно отчитане на отработеното време и положения извънреден труд особено в предприятия с трисменен режим на работа, които при определяне на нормата на продължителност, преизчисляват часовете нощен труд в часове дневен труд. На тази база се изчислява и извънредния труд. Новата разпоредба ще позволи на тези работодатели да намалят отчетените часове извънреден труд, но те ще трябва да настроят програмите си за отчитане на работното време така че да превръщат нощните часове в дневни за определяне на нормата на продължителност и да не превръщат нощните часове в дневни за отчитане на извънредния труд.

Пример: В предприятие с трисменен режим на работа, за едно наето лице е установена норма на продължителност на работното време за един тримесечен период от 480 часа. Съгласно утвърдения график за същия период той трябва да отработи 500 часа, от които 428 часа дневен труд и 63 действително отработени часове нощен труд, които след преизчислението се равняват на около 72 часа отработено време. За да се установи дали работникът полага извънреден труд към 428 часа дневен труд следва да се прибавят действителните 63 часа нощен труд, 428 + 63 = 491 часа. При норма на  продължителност от 480 часа, работникът е положил 11 часа извънреден труд.

Видно от изложеното, промените в Наредбата за работното време, почивките и отпуските внасят нови и важни регламенти при съставянето на графиците за работа и изчисляване на отработеното време. Допълнителен плюс на промените е, че са обнародвани далеч преди влизането им в сила, което ще даде възможност на експерти, работодатели, синдикати и софтуерни компании да планират адекватно работата си през 2018 г.