Б. Промени, отнасящи се до специалния режим за облагане с ДДС, наречен режим в Съюза

Посоченият специален режим е въведен в закона от 01.01.2015 г. Той целеше да се облекчи и опрости режимът за идентификация (регистрация), деклариране и плащане на данъка за лицата, предоставящи в полза на данъчно незадължени лица няколко групи услуги, а именно: услуги, оказвани по електронен път; услугите за радио- и телевизионно излъчване; далекосъобщителните услуги. При тях мястото на изпълнение се измести в държавата членка, в която клиентът е установен, има постоянен адрес или обичайно местоживеене (чл. 21, ал. 6 ЗДДС).   

При това положение, когато след посочената дата българско регистрирано лице оказва услуга по електронен път, далекосъобщителна услуга или такава по радио- и телевизионно излъчване в полза на данъчно незадължени лица, установени (освен в България) в още няколко държави членки, мястото на изпълнение ще е съответно във всяка от тези държави. Облагането на услугите трябва да протича съгласно изискванията на тяхното данъчно законодателство и се налага регистрация на българския доставчик във всичките тези държави членки.

За да не се стига до такива ситуации бе приет и упоменатият режим в Съюза, който (както и режимът извън Съюза, незасягащ българските доставчици на изброените услуги) е известен още като „режим за обслужване на едно гише“. От 1 юли 2021 г. в този режим ще влязат в сила редица промени, част от които – съществени.

1. Режимът в Съюза не се отнася вече само до услуги по електронен път, далекосъобщителни услуга или такива за радио- и телевизионно излъчване

В съответствие с направените промени в Директивата за ДДС и Регламента за ДДС, разглежданият специален режим ще се отнася до всички услуги, оказвани в полза на данъчно незадължени лица, които не са установени в държавата членка по идентификация. Затова навсякъде в глава 18 от закона (чл. 152, 153 и чл. 156-159и) вече не се упоменават конкретно тези три групи услуги – визират се и се имат предвид по-общо доставки на услуги, извършвани от данъчно задължени лица, които не са установени в държавата членка по потребление, в полза на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в ЕС (чл. 152, ал. 3, т. 1 ЗДДС).

На основание чл. 152, ал. 7, т. 3, буква „а“ от закона по отношение на услугите, облагани по режим в Съюза, „държава членка по потребление“ е държавата членка, в която е мястото на изпълнение на доставката на услугата. С което при тези доставки се запазва смисълът, който и досега беше влаган в понятието „държава членка по потребление“ – с § 1, т. 79 от ДР на ЗДДС (която вече е отменена).

От друга страна, „държава членка по идентификация“ при доставките на услуги по режим в Съюза (съгласно чл. 152, ал. 7, т. 2 от закона) е както следва:

- държавата членка, в която данъчно задълженото лице има седалище и адрес на управление;

- тази, в която лицето има постоянен обект – при липса на седалище и адрес на управление на територията на ЕС.

Когато ДЗЛ няма седалище и адрес на управление на територията на Общността, но има постоянен обект в повече от една държава членка, то може да избере коя от тези държави членки е държавата членка по идентификация. Данъчно задълженото лице е обвързано от това решение през календарната година на избора и следващите две календарни години;

Макар да е заличена и разпоредбата на § 1, т. 80 от ДР на ЗДДС, даваща дефиниция на понятието „държава членка по идентификация“, тя остава тази, в която данъчно задълженото лице, извършващо доставки на услуги с място на изпълнение в друга държава членка, е регистрирано за прилагане на режим в Съюза. Съдържащите се хипотези в чл. 152, ал. 7, т. 2 ЗДДС указват в коя държава членка следва да се регистрира за целите на ДДС доставчикът; с което същата става за него държава членка по идентификация.