За работниците, които ще работят в условията на извънредно положение и намален обем на работа също са предвидени следните особени форми на заетост:

Въвеждане на непълно работно време

Съгласно новата алинея 2 на чл. 138а от КТ в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. Продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. Особеното в тази разпоредба, е че работодателят може да въведе непълно работно време с едностранен акт, независимо от съгласието на работника. В ал. 4 на чл. 138а от КТ са дадени възможности на работодателя да се съобрази с желанието и предпочитанията на работниците, но те нямат задължителен характер. Приложението на чл. 138а, ал. 2 от КТ е ограничено във времето – само за периода на извънредно положение. Ако работодателят желае да въведе непълно работно време за по-дълъг период от време, той може да се възползва от общата разпоредба на чл. 138 от КТ. Разликата между двете разпоредби е, че в общия случай непълното работно време се уговаря между страните с изменение на трудовия договор по реда на чл. 119 от КТ, а в условията на извънредно положение, то се въвежда със заповед. Тя може да се комбинира със заповедта по чл. 120в от КТ, но може да бъде и отделен документ с правно основание чл. 138а, ал. 2 от КТ. Въвеждането на непълно работно време е подходяща мярка за работодателите, чийто обем на работа е намалял, но дейността им изисква постоянно присъствие на персонала на работното място. Например, ако в банков офис обичайно работят 4-ма служители на пълно работно време, след въвеждането на извънредно положение, те могат да преминат на непълно работно време /половин работен ден/, като в офиса присъстват по 2-ма служители.

Възможността за въвеждане на непълно работно време би позволила на работодателите да задържат по-дълго своите работници, ако се комбинира с някоя от останалите мерки, описани в предходните раздели, особено ако извънредното положение продължи повече от три месеца. Например: Иван Иванов работи на непълно работно време от 16 до 31 март, ползва платен отпуск от 1 до 30 април и неплатен отпуск от 1 май до 16 юни.

Какви са правните последици от въвеждането на непълното работно време?

  • Определените в трудов договор, нормативен акт и вътрешни правила на работодателя  основни и допълнителни възнаграждения обичайно се намаляват пропорционално на уговореното работно време.
  • Осигурителната тежест на работодателя намалява пропорционално на намаленото възнаграждение. Важна особеност при формирането на осигурителната тежест е правилото, че минималният осигурителен доход /праг/ за работещите при непълно работно време се определя пропорционално на уговореното работно време.
  • Работникът запазва статута си на осигурено лице, но осигурителния му стаж се изчислява пропорционално на отработеното време.
  • Работодателят няма да има право да се възползва от помощта по § 6 от ПЗР на ЗМДВИП от фонд „Безработица“.

Тъй като в извънредното законодателство липсват специални разпоредби относно формиране на трудовите възнаграждения и внасянето на осигурителни вноски, приемам, че те се определят по общите правила, познати на счетоводителите от досегашната им работа с трудови договори при непълно работно време. Непълното работно време предполага пропорционално намаляване на основните и допълнителните възнаграждения, поради което работодателите могат да обмислят дали в заповедта на основание чл. 138а, ал. 2 от КТ да посочат и размерите на основните и допълнителни възнаграждения, дължими в периода на непълно работно време. Подобни клаузи са задължителни за работодателите, които възнамеряват да запазят размерите на възнагражденията на своите работници, въпреки преминаването на непълно работно време и за тези, които ще намалят възнагражденията в по-малки от възможните по закон процентни съотношения.

Пример: През месец март Иван Иванов изработва 9 работни дни при 8-часов работен ден и 12 работни дни в условия на извънредно положение с намалено работно време от четири часа. Той получава 610 лв. основно възнаграждение по трудов договор и 2,50 лв. за всеки отработен ден допълнително възнаграждение за прослужено време /клас/. След преминаването на непълно работно време, той ще получава месечно основно възнаграждение от 305 лв. и клас по 1,25 лв. на отработен ден. За периода от 01 до 13.03. включително работникът има право да получи брутно трудово възнаграждение в размер на 262 лв. основна заплата и 22,50 лв. клас или общо 284,50 лв. За периода след 13.03. той ще трябва да получи възнаграждение в размер на 174,28 лв. основно възнаграждение и 15 лв. клас или общо 189,28 лв. Общото възнаграждение за месеца ще бъде в размер на 473,48 лв.