Прекратяване на трудовото правоотношение

Това е третата възможност за уреждане на трудовите правоотношения в условията на принудително прекратяване на стопанската дейност. Тя е най-логичната и на пръв поглед най-лесната за работодателите, но доколкото новият ЗМДВИП не създава специална улеснена процедура, те ще трябва да преодолеят множество административни и финансови пречки, предвидени в КТ при прекратяване на трудовите договори.

За наетите лица ползата от прекратяването на правоотношенията с работодателя е, че те придобиват право на обезщетение за безработица и за разлика от варианта с неплатен отпуск ще получават някакъв доход и ще бъдат здравноосигурени за сметка на ДОО. Тъй като в случая прекратяването на трудовите договори се разглежда като временна мярка, която в условията на преустановена стопанска дейност да позволи на работника да получи доход от фонд „Безработица“ и съответно да разтовари работодателя от допълнителна финансова тежест, ще разгледам подробно условията за придобиване и получаване на обезщетение за безработица в светлината на прекратено трудово правоотношение.

Условието за придобиване право на обезщетение за безработица е лицето да е било осигурено най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването /чл. 54а, ал. 1 от КСО/. Продължителността на получаване на обезщетение зависи от осигурителния стаж и варира от 4 месеца за лицата със стаж под 3 години до 12 месеца за лицата със стаж над 15 години /чл. 54в, ал. 1 от КСО/. Друго важно условие е началният момент, от който се поражда правото на обезщетение. То се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

  • заявлението е подадено в тримесечен срок от тази дата;
  • лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Ако лицето се е регистрирало в бюрото по труда след изтичане на 7-дневния срок, периодът за изплащане на обезщетение се намалява с дните на закъснението /чл. 54а, ал. 4 и ал. 5 от КСО/. Видно от цитираните разпоредби, ако безработното лице иска да се възползва от пълния срок за получаване на обезщетение, то следва да побърза и да се регистрира в бюрото по труда до 7 работни дни след прекратяването на трудовия договор. Тъй като в случая разглеждаме нормативната уредба в светлината на извънредно положение, след изтичането на което работниците ще бъдат наети отново, считам, че предвидения минимален 4-месечен срок за получаване на обезщетение за безработица напълно ще покрие периода на извънредно положение, поради което работодателите биха могли да прекратят трудовите договори със задна дата, считано от 13.03.2020 г., без лицата да загубят съществено от намаляването на периода с право на обезщетение. В този случай периодът, покрит от обезщетението за безработица ще се намали с дните на закъснение за регистрация в бюрото по труда, но ще бъде достатъчен да покрие целия период на извънредно положение.

Пример: Предприятие Х ООД решава да прекрати трудовия договор на Иван Иванов на 31 март 2020 г., считано от 13 март. Лицето се регистрира в бюрото по труда на 1 април 2020 г. Той има общ осигурителен стаж от 2 години и 6 месеца без прекъсване и би имал право на обезщетение за безработица за 4 месеца. Поради закъснението да се регистрира в бюрото по труда, 4-месечният срок за получаване на обезщетение се намалява със седем работни дни.

По принцип размерът на обезщетението за безработица се определя като 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица /чл. 54б, ал. 1 от КСО/. От този принцип са въведени редица изключения, които предвиждат безработните лица да получават само минималния размер на обезщетението за безработица за период от 4 месеца. Тъй като в случая работодателите целят да осигурят максималния възможен доход за работниците си в периода на извънредно положение, рестриктивните изключения на чл. 54б, ал. 3 от КСО трябва да бъдат избягвани.

В кои случаи безработните лица получават минималното обезщетение?

Когато трудовият договор е прекратен на някое от следните приложими в случая основания:

  • по взаимно съгласие чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ;
  • по инициатива на работника – чл. 326 от КТ.;
  • с дисциплинарно уволнение -  чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и
  • при прекратяване с уговорено обезщетение - 331 от КТ.  

Изброените основания трябва да бъдат избягвани при прекратяване на договорите в периода на извънредно положение. Приложими в случая са следните основания:

  • При договори със срок на изпитване в полза на работодателя – на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – тази хипотеза е особено благоприятна, тъй като работодателят не дължи предизвестие и обезщетение при прекратяване.
  • При безсрочните договори – на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КТ, поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни – тези хипотези изискват отправяне на едномесечно предизвестие или изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, както и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и за оставане без работа.

Видно от цитираните разпоредби, ако работодателят прекрати договорите на някое от основанията по чл. 328, ал. 1 от КТ, той ще трябва да изплати на работниците си поне две месечни възнаграждения под формата на обезщетения. Единственото финансово облекчение за работодателя се изразява в липсата на задължение за внасяне на осигурителни вноски върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск и за неспазено предизвестие, както и във възможността обезщетението за оставане без работа и осигурителните вноски върху него да се внесат в по-късен момент след изтичане на поне един месец от уволнението.

Прекратяването на трудовите договори е подходящо решение за тези работодатели, които очакват да бъдат засегнати от извънредното положение за по-дълъг период от време /от три до шест месеца/. През това време ще изтече платения годишен отпуск и неплатения отпуск, зачетен за осигурителен стаж и уволнението ще остане единствена възможност за работодателя. В зависимост от специфичния характер на стопанската дейност и продължителността на извънредното положение предприятията могат да комбинират две от трите възможности. Например: ползване на платения отпуск на работниците, заедно с помощта от фонд „Безработица“ и прекратяване на трудовите договори или ползване на неплатен отпуск за 30 работни дни и прекратяване на трудовите договори. В този случай следва да се следи внимателно за изтичане на 30-дневния срок, тъй като след този срок работникът няма да придобие право на обезщетение за безработица.