Осигуряване при неплатен отпуск

Въпреки че ЗМДВИП не позволява на работодателя да нареди ползването на неплатен отпуск с едностранен акт, той може да го разреши по искане на работника или служителя независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж /чл. 160, ал. 1 от КТ/. Тъй като ползването на неплатен отпуск няма да има за правно основание въведеното извънредно положение, периодът му може да не съвпада с периода на извънредното положение. Това би било благоприятно решение за работодателите, които поради естеството на дейността си няма да могат да започнат работа веднага след отпадане на ограниченията.

Неплатеният отпуск се разрешава по молба на наетото лице, която трябва да е налична в трудовото му досие при евентуални проверки от държавните органи – ИА ГИТ, НАП или НОИ. За периода на неплатен отпуск не се дължи трудово възнаграждение, нито осигурителни вноски с изключение на тези за здравно осигуряване. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в“ от Закона за здравно осигуряване за периодите на неплатен отпуск се дължат здравноосигурителни вноски върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. За 2020 г. здравноосигурителната вноска се определя в размер на 8% от 305 лв. и е равна на 24,40 лв. Чрез внасянето на вноски за НЗОК в периодите на неплатен отпуск се гарантират здравноосигурителните права на наетите лица. По принцип вноските са за сметка на осигуреното лице, но работодателят е задължен за внасянето и декларирането им.

Друга важна особеност на неплатения отпуск е, че той се зачита за осигурителен стаж до 30   работни дни в една календарна година /чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО/. Така за този период наетите лица ще могат да се ползват от закрилата на КСО при настъпване на осигурен социален риск, а работодателят няма да дължи осигурителни вноски. След изтичане на 30-дневния срок работникът излиза от кръга на осигурените за фондовете на ДОО лица, като запазва само здравното си осигуряване. Работодателите, чиито работници ще ползват неплатен отпуск в периода на извънредното положение следва да подадат декларации обр. № 1 и обр. № 6. Попълването им ще илюстрирам със следния пример:

Пример: Предприятие Х ООД разрешава неплатен отпуск на работниците си считано от 16.03.2020 г. до 12.04.2020 г. Съгласно условията на трудовия договор и Правилата за работна заплата в предприятието наетото лице Иван Иванов получава месечна основна заплата в размер на 610 лв. и процент прослужено време /клас/ в размер на 2,50 лв. на отработен ден.  До преустановяването на дейност работникът има право да получи брутно трудово възнаграждение в размер на 262 лв. основна заплата и 22,50 лв. клас или общо 284,50 лв. Това е и осигурителният доход на лицето за месеца. За периода на неплатен отпуск се дължат само здравноосигурителни вноски, които се изчисляват върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица - 305 лв., разделен пропорционално на работните дни в отпуск.

По подобен начин следва да се изчислят дължимите осигурителни вноски и за месец април 2020 г. Те ще зависят от продължителността на неплатения отпуск. В примера работникът е ползвал неплатен отпуск 12 работни дни за месец март и може да ползва още 18 работни дни за месец април, които ще се зачитат за осигурителен стаж. При законоустановени 20 работни дни за месец април 2020 г., ползването на неплатен отпуск със зачетен осигурителен стаж може да продължи до 28 април включително. След тази дата лицето излиза от кръга на осигурените за фондовете на ДОО лица. Запазва се само здравноосигурителния му статус.

Важна особеност за предприятията, които разрешават неплатен отпуск в периода на извънредно положение е, че те няма да имат право на подпомагане от фонд „Безработица“.