С обнародването на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. в сила от 13.03.2020 г. /ЗМДВИП/ в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г. са въведени редица разпоредби, които пряко или косвено касаят внасянето на осигурителни вноски за периода на извънредно положение. Те трябва да се тълкуват в светлината на Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г на министъра на здравеопазването, с която са въведени различни противоепидемични мерки и всички последващи я заповеди във връзка с обявеното извънредно положение. ЗМДВИП преурежда отношения в различните сфери на правото. В настоящето изложение ще разгледам отражението на извънредното законодателство върху трудовите отношения и непосредствено свързаните с тях задължения за внасяне на осигурителни вноски и данък.

Прекратяване на дейност по силата на заповед на министъра на здравеопазването

Най-тежко засегнати от извънредното положение са търговските дружества, които трябва да преустановят дейността си по силата на т. I.1 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г на министъра на здравеопазването. Това са предприятията, които управляват увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване и кафе-сладкарници. В тази група влизат и дружествата, които имат търговски обекти в търговските центрове тип МОЛ с изключение на хранителните магазини, банките, застрахователните дружества, аптеките и дружествата, предоставящи платежни услуги /за периода след 27.03.2020 г./. На всички тях се забранява упражняването на стопанска дейност чрез търговските обекти. Ресторантите и заведенията за бързо хранене могат да продължат да работят като електронни магазини. В тази група влизат и всички производствени предприятия и търговски обекти на територията на гр. Банско с изключение на лечебните заведения, аптеките, магазините за хранителни стоки, банките, застрахователните дружества и бензиностанциите. Те са длъжни да преустановят дейност за две седмици, считано от 19 часа на 17.03.2020 г. съгласно Заповед № РД-01-132/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването. В бъдеще в тази група може да попаднат и други предприятия от региони под карантина или от отрасли, чиято дейност се забранява.

Всички изброени предприятия, както и тези, чиято дейност междувременно може да бъде спряна със заповед на министъра на здравеопазването трябва да преустановят дейността си, съответно наетите от тях лица не трябва да бъдат допускани да изпълняват задълженията по трудовите им договори. За тях се прилага новата разпоредба на чл. 120в, ал. 2 от КТ, съгласно която, когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта /разпоредбата е приета като § 4, т. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/ и е в сила от 13.03.2020 г./.

Друга група работодатели нямат пряка забрана за извършване на дейност, но поради специфичния характер на работа са засегнати от противоепидемичните мерки и обема на работата им е значително намалял или тя е напълно преустановена. Тук попадат предприятията от сферата на услугите, търговията, туризма и др. Те също могат да преустановят стопанската дейност по силата на новата разпоредба на чл. 120в, ал. 1 от КТ, съгласно която при обявено извънредно положение работодателят МОЖЕ със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. Разликата между първата и втората група предприятия е, че първите са затворени по силата на заповед на министъра на здравеопазването, а вторите са затворени по преценка на работодателя с негова заповед. Важно е да се отбележи, че законът не съдържа изискване заповедта на работодателя за преустановяване на работа да бъде изрично мотивирана, както и не се предвижда тя да бъде оспорвана от работниците или от държавните органи. Независимо от това, съветвам работодателите в заповедите на основание чл. 120в, ал. 1 и ал. 2 от КТ да посочат ясно и точно параметрите на въведеното прекратяване на дейност – период, за който се въвежда мярката и работниците, спрямо които, ще се приложи. Тази информация е особено важна, тъй като в последствие заповедта ще бъде използвана за удостоверяване на правото на работодателя да получи подпомагане от държавата. Заповедта за прекратяване на дейност може да бъде изменяна по всяко време и предвид извънредния й характер, вероятно ще се наложи да бъде изменяна. Работодателят трябва да предвиди лесен начин за изменението й, както и опростен вариант за разпространението й сред работниците.

На преценката на работодателя е оставено решението дали да се преустанови дейността на цялото предприятие за периода на извънредно положение или за по-кратък срок. Разпоредбата на чл. 120в от КТ дава също и възможност на работодателите да преустановят работата само на част от персонала, а останалите работници да продължат да изпълняват задълженията си. Обръщам внимание, че преустановяването на работа на част от персонала се извършва със заповед на работодателя, в която работниците трябва да са описани поименно или поне според работните им места, длъжността и професията. Във всички случаи въз основа на заповедта, придружена от длъжностното или щатното разписание трябва да може да се индивидуализират конкретните лица, за които тя се отнася. Заповедта следва да бъде сведена до знанието на работниците, като работодателя трябва да е в състояние да докаже този факт /например да се съхранят съобщенията, с които тя е изпратена на електронните пощи на работниците и евентуални съобщения за прочитане на мейла/. Обръщам внимание на тази процедура, защото за всички работници, преустановили дейност, работодателят ще има право да получи помощ от фонд „Безработица“, която ще разгледам подробно по-долу в изложението. Когато става дума само за част от наетите лица, работодателят трябва да е в състояние да удостовери пред Агенцията по заетостта, НОИ и НАП, кои работници и за какъв период не са допуснати до работа.

Заповедта за частично прекратяване на дейност може да бъде променяна спрямо лицата, за които се отнася без ограничения във времето. Например: персоналът на дружеството се разделя на два или три екипа, които се редуват да работят. За времето, през което екипите не работят, трудовите им правоотношения се уреждат по указаните в предходния раздел начини. Разделянето по екипи може да се регламентира с една заповед на основание чл. 173а от КТ или с отделна заповед за всяка смяна на екип. Подобен гъвкав подход ще позволи на работодателя да минимизира разходите си за работна заплата и вноски, да получава помощ от фонд „Безработица“ и да запази трудовите правоотношения с работниците си.

Пример: За периода на извънредно положение работникът Иван Иванов е определен да работи от 16 до 20 март, да ползва платен отпуск от 23 до 31 март и да бъде в неплатен отпуск от 01 до 10 април. В този случай брутното трудово възнаграждение на лицето за месец март ще се определи по общите правила на КТ, като за периода на платен отпуск, работодателят ще има право да получи пропорционална част от 60 на сто от осигурителния му доход за  месец януари 2020 г. под формата на помощ от фонд „Безработица

В някои отрасли разделянето на екипи не е възможно. Например ресторантите могат да освободят от задължения сервитьорите, но да оставят на работа всички или част от работниците в кухнята, за да подготвят доставки по домовете. В този случай в заповедта по чл. 120в от КТ трябва да се опишат поименно или чрез длъжността им сервитьорите, за които се въвежда пълна забрана за работа, а за работниците в кухнята трябва да се опишат екипите и периодите, през които ще работят. Обръщам внимание, че разделянето по екипи, макар и да прилича на график, няма правните последици на графика по чл. 141 от КТ и не следва да се бърка с въвеждане на сумирано отчитане на работното време.

Спрямо работниците, които няма да упражняват трудова дейност в периода на извънредно положение, работодателите имат три основни варианта за действие:

  • предоставяне на платен отпуск;
  • ползване на неплатен отпуск;
  • прекратяване на трудовото правоотношение.

В настоящето изложение ще разгледаме правните последици за работниците и за работодателите при трите варианта по отделно, както и евентуалните комбинации между тях.

Предоставяне на платен отпуск

Чрез промените в КТ, приети с ЗМДВИП се предвиждат специални правила за ползване на платен отпуск. Съгласно новата разпоредба на чл. 173а, ал. 1 от КТ работодателят може да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж. Важно е да се отбележи, че предоставянето на платен отпуск на работниците е право, а не задължение на работодателя. За разлика от общата процедура за ползване на платен годишен отпуск, специалният текст на чл. 173а, ал. 1 от КТ предвижда отпуска да се ползва със заповед на работодателя, независимо от волята на работника. Неизяснен остава въпросът дали разпоредбата на чл. 173а, ал. 1 от КТ визира основния платен годишен отпуск по чл. 155 от КТ. Граматическото тълкуване на текста и факта, че тя отменя ограничението по чл. 155, ал. 2 от КТ сочи, че по време на извънредното положение работниците ще използват годишния си платен отпуск, който не може да бъде по-кратък от 20 работни дни. Тъй като извънредното положение е въведено до 13 април 2020 г. или за 20 работни дни, разпоредбата ще може да се приложи за целия срок на извънредното положение спрямо работниците, които не са използвали част от отпуската си за 2020 г. преди 13.03.2020 г. или имат неизползван отпуск от минали години. След 13 април 2020 г. текстът на разпоредбата ще трябва да се преразгледа, тъй като няма да е приложим за голяма част от наетите лица. Очаквам, че тогава отпускът по чл. 173а от КТ ще се изтълкува като отделен вид отпуск, различен от този по чл. 155 от КТ.  

Ако приемем, че работниците ще използват платения си отпуск по чл. 155 от КТ, то за този период те ще трябва да получат заплащане, определено по чл. 177 от КТ, съгласно който за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Считам, че разпоредбата на чл. 177 от КТ е специална по отношение на чл. 267а от КТ и следва да се прилага и в случаите на отпуск по чл. 173а от КТ, поне докато държавен орган не се произнесе официално, че отпускът по чл. 173а от КТ е различен от отпуска по чл. 155 от КТ. Ако се приеме, че отпускът по чл. 173а от КТ е различен, специален вид отпуск, то в периода на ползването му, на работника се дължи брутното му трудово възнаграждение, съгласно новата разпоредба на чл.267а от КТ.

Важно е да се отбележи, че според сега действащите разпоредби САМО работодателите, предоставили платен отпуск на работниците си за периода на извънредно положение ще могат да се възползват от помощта по § 6 от ПЗР на ЗМДВИП и да получат 60 на сто от осигурителния доход за месец януари на наетите от тях лица.