В продължение на поредицата от публикации представяме промените в Закона за данък върху добавената стойност за 2020 година.

 Регламентиране на доказателствата, служещи за удостоверяване на извършена ВОД

То е направено с Регламент за изпълнение № 2018/1912, с който се правят промени в Регламента за ДДС (Регламент за изпълнение № 282/2011). Става въпрос за доказателства, които трябва да притежава доставчикът по ВОД, в зависимост от това дали превозът до другата държава членка се извършва от него или за негова сметка, или от купувача (получателя) или за негова сметка. Изискванията за доказване на доставките са посочени в новия чл. 45а, ал. 1 от Регламента за ДДС, а конкретните доказателства – в ал. 3 от чл. 45а.

Когато стоките са изпратени или превозени до друга държава членка от продавача или за негова сметка, за прилагането на освобождаванията на ВОД по чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО (съответно по чл. 7 и чл. 53, ал. 1 ЗДДС) ще е нужно продавачът разполага с:

- две непротиворечащи си доказателства, свързани с изпращането или превоза на стоките, като подписана товарителница, коносамент, фактура за въздушен товарен превоз или фактура от превозвача на стоките; или

- с едно от посочените по-горе доказателства, свързани с изпращането или транспортирането на стоките, и с някое измежду следните доказателства:

1) застрахователна полица във връзка с изпращането или превоза на стоките, или банкови документи, доказващи заплащането на превоза или изпращането на стоките;

2) официални документи, издадени от публичен орган, като например нотариус, с които се потвърждава пристигането на стоките в държавата членка на местоназначение;

3) разписка, издадена от складодържател в държавата членка на местоназначение, с която се потвърждава съхранението на стоките в тази държава членка.

При положение че стоките са изпратени или превозени до друга държава членка от купувача или за негова сметка, за прилагането на освобождаванията на ВОД по чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО (съответно по чл. 7 и чл. 53, ал. 1 ЗДДС) продавачът ще трябва да разполага едновременно с:

- писмена декларация от придобиващото лице (купувача), в която се заявява, че стоките са били изпратени или превозени от него или от трето лице за негова сметка, и се посочва държавата членка на местоназначение на стоките; Регламентът посочва и конкретни реквизити, които следва да съдържа въпросната декларация, а именно: датата на съставяне; името и адресът на придобиващото лице; количеството и естеството на стоките; датата и мястото на пристигане на стоките; идентификационни данни на лицето, което приема стоките от името на придобиващото лице; при доставка на превозно средство ще е нужно посочване в декларацията на неговия идентификационен номер; също така регламентът изисква въпросната писмена декларация да се предостави от придобиващото лице на доставчика до десетия ден на месеца, следващ вътреобщностната доставка; и

- две непротиворечащи си доказателства, свързани с изпращането или превоза на стоките, като подписана товарителница, коносамент, фактура за въздушен товарен превоз или фактура от превозвача на стоките; или

- само едно от визираните две доказателства, в съчетание с някое от непротиворечащите си доказателства, изброени по-горе, а именно: застрахователна полица или банкови документи, официален документ на публичен орган, разписка от складодържател в държавата членка на местоназначение.

Общо изискване за всички визирани по-горе документи и други доказателства е, че те трябва да са непротиворечащи си и да са издадени от различни лица, независими едно от друго, както и от продавача и купувача. Казаното, разбира се, не важи за писмената декларация по чл. 45а, ал. 1, буква „б“, подточка i) от регламента, която трябва да е съставена именно от получателя по ВОД.

С преходното правило на § 31 от ПЗР на ЗИДЗКПО се уточнява, че казаното относно документите за удостоверяване на ВОД ще се прилага за вътреобщностна доставка, за която данъчното събитие е възникнало след 01.01.2020 г.

И понастоящем нашият закон съдържа в себе си изискване за документално доказване на осъществени ВОД от наши доставчици (чл. 53, ал. 2 ЗДДС). От изменението на тази разпоредба се вижда, че за да удостоверят извършена ВОД доставчиците ни следва да имат предвид както съдържанието на чл. 45 ППЗДДС (който явно предстои да бъде променен), така и предписанията на чл. 45а от Регламента за ДДС. Докато не бъдат обнародвани промените в правилника (а и след това), при разминаване между неговите разпоредби и тези на Регламента за ДДС по отношение доказването на превоза на стоките до другата държава членка, предимство несъмнено ще има чл. 45а от Регламента за ДДС, чиито правила трябва да бъдат спазвани от българските търговци, извършващи вътреобщностни доставки.