В поредица от публикации ще бъдат представени промените в Закона за данък върху добавената стойност за 2020 година.

В бр. 96 на „Държавен вестник“ от 06.12.2019 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИДЗКПО). С него се правят промени и в други данъчни закони, включително и в ЗДДС. Нормите на ЗИДЗКПО, засягащи уредбата на ДДС, се съдържат в § 30-36 от неговите преходни и заключителни разпоредби. Със съвсем малки изключения те влизат в сила от 01.01.2020 г.

Раздел А. Нови положения в ЗДДС, породени от извършени изменения и допълнения в Директивата за ДДС и Регламента за ДДС

Притежаването на ДДС номер от клиента по вътреобщностната сделка се превръща в материално-правно основание за прилагане на нулевата ставка при ВОД

На база практиката на Съда на ЕС (Решение от 9 февруари 2017 г. по дело C-21/16, Решение от 9 октомври 2014 г. по дело C-492/13, Решение от 27 септември 2012 г. по дело C-587/10, Решение от 27 септември 2007 г. по дело C-409/04, Решение от 6 септември 2012 г. на СЕС по дело C-273/11) досега се правеше изводът, че липсата на валиден ДДС номер у получателя по ВОД (придобиващия) не е основание една доставка, отговаряща на условията на чл. 138, ал. 1 от Директивата за ДДС (Директива 2006/112), да не се признае за вътреобщностна и да не бъде освободена от ДДС (обложена с нулева ставка на данъка). И това беше така, независимо че чл. 7, ал. 1 от нашия закон изисква наличието на такъв ДДС номер у купувача.

Явно обаче за общностния законодател наличието на валиден ДДС номер у получателя на доставката е важно условие за ефективна борба с измамите, свързани с вътреобщностните сделки. Това се вижда от въведеното в чл. 138, ал. 1 от Директивата за ДДС допълнително условие за освобождаване на ВОД (това по буква „б“). Според него данъчно задълженото лице, за което е извършена доставката, трябва да е идентифицирано за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която започва изпращането или превозът на стоките, и то да е посочило този идентификационен номер по ДДС на доставчика. При неизпълнение на това условие доставката ще подлежи на ефективно облагане с данък в държавата членка по нейното място на изпълнение – там, където стоката се е намирала преди да започне превозът ѝ към другата държава членка.

От тази промяна в Директивата за ДДС няма да произлезе изменение по същество в нашия закон, тъй като и досега с чл. 7, ал. 1 ЗДДС се определяше, че за да има ВОД, облагаема с нулева ставка, получателят трябва да е идентифициран за целите на ДДС в държава членка, различна от България. В противен случай за доставката се следваше данък от 20 на сто, тъй като по правило ВОД са с място на територията на нашата страна. Все пак, в упоменатата норма на закона ни е направено едно допълнение (в чл. 7, ал. 1), което по-скоро има формален характер. Указано е, че получателят (придобиващият) трябва да е предоставил идентификационния си номер по ДДС на своя доставчик.