Промени в начина на определяне на данъчната основа на безвъзмездни доставки на стоки, приравнени на възмездни съгласно чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 от закона

На основание чл. 74 от Директивата за ДДС, когато данъчно задължено лице ползва или се разпорежда със стоки, съставляващи част от неговите стопански активи, както е посочено в чл. 16 от нея, данъчната основа е покупната цена на стоките или сходните стоки, или при липса на покупна цена – себестойността, определена в момента на ползването или разпореждането.

Според практиката на СЕС – напр. Решение от 8 май 2013 г. по дело C-142/12, под „покупна цена, определена към момента на ползването” по смисъла на чл. 74 от Директивата за ДДС, следва да се разбира остатъчната стойност на стоката към момента на ползването ѝ. Съдът е уточнил също така, че данъчната основа е стойността на въпросните активи, определена към момента на ползването, която съответства на пазарната цена на подобни активи, като се вземат предвид разходите за преобразуването на активите. Поради което тази стойност (трябва да) отчита промяната в стойността на активите от датата на тяхното придобиване до датата на ползването или разпореждането.

Въпреки цитираната по-горе практика на СЕС едва сега в закона ни е извършена промяна в нормата на чл. 27, ал. 1 ЗДДС. Тя съдържаше специално правило за формиране на данъчната основа на безвъзмездните доставки на стоки, приравнени на възмездни (чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 от закона), както и на специфична вътреобщностна доставка, явяваща се вътрешен оборот за предприятието (чл. 7, ал. 4 от ЗДДС). След промените в ал. 1 на чл. 27, данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 от закона, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, ще е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Същевременно претърпяла е промяна и ал. 2 от чл. 52, като след нея нормата указва, че данъчната основа при вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 4 ЗДДС е данъчната основа по чл. 27, ал. 1 от закона, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3 от него.

В счетоводната теория е прието, че икономическият живот на един актив е показател, определящ периода от време, през който ще се черпят изгоди от използването на този актив (или че той отразява количеството продукция, които се очаква стопанските субекти да придобият от актива), независимо от това дали ползвателят ще бъде едно или повече лица. Докато полезният живот на даден амортизируем актив отразява времето, носещо изгоди от актива на отделния потребител.

Ето защо може да се приеме, че под „обичайния икономически живот на стоката“ се разбира периодът от време, през който се очаква вещта – като актив и при нормални условия, да бъде използвана в стопанската дейност от едно или повече данъчно задължени лица и да им носи икономическа изгода. В този сисъл е и новата норма на чл. 20, ал. 5 ППЗДДС, която регламентира как следва да бъде определян разход за изхабяване предвид обичайния икономически живот на дълготрайните активи – за целите на чл. 27 ЗДДС.