В продължение на поредицата от статии относно промените в ЗДДС в сила от 01.01.2019г., в настоящата статия ще разгледаме други промени, свързани с режима в Съюза

Те се съдържат в чл. 159, ал. 1 и чл. 159а, ал. 2 ЗДДС. 

На основание чл. 159, ал. 1, действащ до края на 2018 г., датата на възникване на данъчното събитие, изискуемостта на данъка за него и основата за начисляване на ДДС се определят съобразно правилата, валидни за тях в държавата членка по потребление. С  направено изменение в нормата тези основни данъчъни категории вече следва да се определят съобразно правилата, валидни за тях в държавата членка по идентификация. Остава обаче изискването данъчната ставка за упоменатите услуги да е приложимата ставка в държавата членка по потребление, а не по идентификация.

Да припомним, че съгласно § 1, т. 79 от ДР на ЗДДС „държава членка по потребление“ е държавата членка, в която е мястото на изпълнение, определено съгласно чл. 21, ал. 6 от закона, на извършваните от данъчно задълженото лице доставки на услуги – по електронен път, далекосъобщителни услуги или такива за радио- и телевизионно излъчване, по които получатели са данъчно незадължени лица. Докато „държава членка по идентификация“ е държавата членка, в която данъчно задълженото лице е регистрирано за използване на режима в Съюза (или извън Съюза) – § 1, т. 80 от ДР на ЗДДС. Това е държавата членка, в която доставчикът е установил своята икономическа дейност, т.е. където се намира седалището и адресът му на управление.

Аналогична по смисъл промяна е извършена и в чл. 159а, ал. 2 ЗДДС. Вследствие на нея българските ДЗЛ, прилагащи режима в Съюза, ще документират доставките на услуги, оказвани по електронен път, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на далекосъобщителни услуги, получател на които е данъчно незадължено лице, по правилата на нашия закон – чл. 112 и сл. ЗДДС (а не на държавата членка по потребление).

Очаквайте в следващи публикации коментар относно промените в начина на определяне на данъчната основа на безвъзмездни доставки на стоки, приравнени на възмездни съгласно чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 от закона