В продължение на статията относно промените в ЗДДС в сила от 01.01.2019г., в настоящата статия ще разгледаме правото на избор при доставките на услуги по електронен път, услугите за радио- и телевизионно излъчване и далкосъобщителните услуги

Законът позволява данъчно задължено лице, за което са налице трите посочени по-горе условия (съдържащи се в чл. 21, ал. 8), да може да избере да определя мястото на изпълнение на доставките на далекосъобщителни услуги, на услугите за радио- и телевизионно излъчване и на тези, извършвани по електронен път, както и досега съгласно правилото на ал. 6 от чл. 21. В тези случаи обаче то трябва да прилага правилото до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща тази на избора (чл. 21, ал. 10). Въпросното право на избор българският доставчик упражнява по реда на създадената ал. 14 в чл. 156, или по правилата за регистрация за целите на ДДС на съответната държава членка, където получателят на услугата е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване (чл. 21, ал. 11).

От своя страна новата ал. 14 от чл. 156 указва, че право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има и данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, 98 или чл. 100, ал. 1 или 3 от ЗДДС, което извършва доставки с място на изпълнение, което съгласно чл. 21, ал. 8 е на територията на България. За целта лицето трябва, заедно със заявлението по чл. 156, ал. 2 да уведоми, че желае мястото на изпълнение на доставките му да се определя съгласно чл. 21, ал. 6 от закона. Става въпрос за заявлението за регистрация (приложение № 18 към ППЗДДС), което правоимащото лице подава, за да се регистрира у нас по режима в Съюза.

Така данъчно задължено лице, чиито доставки на услуги, оказвани по електронен път, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на далекосъобщителни услуги, попадат в хипотезата на чл. 21, ал. 8 ЗДДС, има правото да избере мястото на изпълнение на тези доставки да се определя съгласно (да го наречем) старото, но продължаващо да съществува правило на чл. 21, ал. 6. При което лицето трябва или да се регистрира у нас по режима в Съюза (ако няма такава регистрация, а желае извършването ѝ), или да се регистрира за целите на ДДС във всички държави членки, където е местоизпълнението на услугите му (определено съгласно ал. 6 от чл. 21). В този втори случай то трябва да прилага правилото на новия чл. 97в ЗДДС и да уведомява българската приходна администрация за издаваните му ДДС номера от други държави членки или за отнемането им.