В брой 98 на „Държавен вестник“ от 27.11.2018 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИДЗКПО). С него се правят промени и в други данъчни закони, включително и в ЗДДС. Нормите на ЗИДЗКПО, засягащи уредбата на ДДС, се съдържат в § 41, т. 4 и § 57-61 от неговите преходни и заключителни разпоредби.   

По-долу са псочени тези от тях, които все още не сме разглеждали в сайта ни.

1. Промени при доставките на услуги по електронен път, услугите за радио- и телевизионно излъчване и далкосъобщителните услуги

Те се налагат в закона ни поради създаването на Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки. Част от нейните разпоредби – тези на чл. 1, трябва да бъдат прилагани от началото на 2019 г.

1.1. За определени категории доставчици се въвежда изключение от прилагането на режима в Съюза

Знае се, че по силата на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС и чл. 58, ал. 1 от Директивата за ДДС мястото на изпълнение на услугите, оказвани по електронен път, на услугите за радио- и телевизионно излъчване и на далекосъобщителните услуги, получател на които е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. При това положение, когато българско регистрирано лице оказва услуга по електронен път, далекосъобщителна услуга или такава по радио- и телевизионно излъчване в полза на данъчно незадължени лица, установени в няколко държави членки, облагането на услугите трябва да протича съгласно изискванията на тяхното данъчно законодателство и ще се наложи регистрация на българския доставчик във всички тях. За да не се стига до подобно утежняване е създаден и режимът за съкратено обслужване „на едно гише“, наречен режим в Съюза.

Въпреки това, за определени категории данъкоплатци и този режим създава административни затруднения и препятства техния бизнес. Поради което, по силата на чл. 21, ал. 8 ЗДДС мястото на изпълнение на услугите, оказани  по електронен път, на услугите за радио- и телевизионно излъчване и на далекосъобщителните услуги, получател на които е данъчно незадължено лице, при определни условия няма да е в мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. Тези условия, които трябва да са налице едновременно, са:

- доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка (за нашите фирми – България);

- услугите се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка на доставчика;

- общата стойност без ДДС на въпросните услуги не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година сумата 10 000 евро или равностойността ѝ в националната валута на държавата членка на доставчика; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.

При наличие на изброените условия услугите, оказвани по електронен път, както и далекосъобщителните услуги и тези за радио- и телевизионно излъчване, ще са в мястото на установявяне на доставчика или там, където е постоянният му адрес или обичайното пребиваване. Или за местоизпълнението им ще се прилага нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, а не тази на чл. 21, ал. 6 от същия закон. При което за българските доставчици на посочените услуги мястото на изпълнение ще е на наша територия, а не в държавите членки на клиентите им. От което пък следва, че доставчиците няма да са длъжни да се регистрират за целите на ДДС във всички тези други държави членки. Ще отпадне и необходимостта да прилагат специалния режим в Съюза (който, така или иначе, не е задължителен за прилагане). Последното се вижда и от нормата на чл. 157, ал. 13 от закона, според която регистрирано на основание чл. 156 ЗДДС лице за прилагане на режима в Съюза може по своя инициатива да прекрати регистрацията си по този режим, когато за него са налице условията по чл. 21, ал. 8 за мястото на изпълнение на доставките му на услуги по електронен път, услуги за радио- и телевизионно излъчване и далекосъобщителни услуги. В резултат облагането на същите услуги ще се извършва по общите правила на нашия ЗДДС.

На практика със закона се въвежда праг от 10 000 евро при осъществяване на доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, до който праг въпросните услуги остават облагаеми в държавата членка по установяване на доставчика. След превишаването му облагането, както и досега, преминава в държавата членка по установяването, постоянния адрес или обичайното пребиваване на клиента – данъчно незадължено лице. С ал. 9 на чл. 21 се уточнява, че мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посоченият праг от 10 000 евро през съответната календарна година, ще е в държавата членка по установяване на получателя на услугата.

В поредица от публикации ще разгледаме последователно и останалите промени. В случай, че имате въпроси или казуси, свързани с прилагането на ЗДДС, очакваме Вашите запитвания, чрез формата за контакт с нашите експерти „онлайн запитване“.