От 1 юли 2019 г. България е решила да въведе във вътрешното си законодателство нормата на чл. 211, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕО (Директивата за ДДС). Първата алинея в него сочи, че държавите членки следва да постановят подробни правила относно плащането на ДДС при внос на стоки. А ал. 2 от чл. 211 по-конкретно указва, че държавите членки могат да предвидят, че в случай на внос на стоки от данъчно задължени лица или от лица – платци на ДДС, не е необходимо те да плащат дължимия за вноса ДДС в момента на неговото осъществяване. Единственото условие, съдържащо се тук в директивата, е дължимият данък да е бил вписан като такъв в справка-декларацията за ДДС на лицето, дължащо данъка за внасяните стоки. Явно европейският законодател оставя на държавите членки да решат за кои стоки и категории вносители ще може да се прилага упоменатата разпоредба.

В тази връзка, в ЗДДС ще бъдат създадени няколко нови правни норми, които ще разгледаме по-долу. Те се съдържат в проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗКПО, с който тази година ще бъде променен и ЗДДС. Новите негови разпоредби като цяло ще са в сила от началото на 2019 г., но без тези за отложеното начисляване на ДДС при внос, които се предвижда да действат от средата на 2019 г.

На първо място, посочвам новата ал. 5 в чл. 57. Според нея, начисляването на данъка при внос по чл. 16 от ЗДДС може да се извърши от вносителя, ако отговаря на условията на чл. 167а от същия закон.

Така отложено начисляване на данък при внос може да се прилага от лице, което към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия:

- извършва внос на стоки, посочени в новото приложение № 3 към ЗДДС; от него се вижда, че става въпрос за стоки, които не са акцизни и които са с производствено предназначение, а не са за крайно потребление (чугун, желязо, стомана и изделия от тях; мед, цинк, олово, никел, алуминий и изделия от тях; руди; сол; сяра; камъни; гипс, вар и цимент, и др.); не за всички отговарящи на тези две условия стоки обаче ще е разрешено отложеното начисляване на ДДС при вноса им – то важи само за тези от тях, които са посочени в приложение № 3; в него се съдържа описание на стоката и е упомената конкретна глава от Комбинираната номенклатура на ЕС, към която тя спада;

- всяка внасяна от лицето стока, декларирана в митническия документ за внос, е с митническа стойност, равна на или по-голяма от 50 000 лв.;

- вносителят е регистрирано лице на основание чл. 96, 97 или 100, ал. 1 от ЗДДС не по-малко от 6 месеца преди извършване на вноса;

- той няма изискуеми и неизплатени публични задължения, събирани от НАП.

За да приложи реда за отложено начисляване на данък при внос, вносителят трябва да декларира в подадения митнически документ за внос, че ще прилага отложено начисляване на данък при внос (чл. 167б, ал. 1 от ЗДДС). Когато вносителят отговаря на условията по чл. 167а от ЗДДС, митническите органи ще разрешават вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен (ал. 2 от чл. 167б).

Начисляването на ДДС от вносителя, когато той има право и прилага реда за отложено начисляване на данък при внос, се извършва за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие внос на стоки по чл. 54 от ЗДДС. Това означава – за периода (месеца), включващ датата, на която възниква (или би следвало да възникне) задължението за заплащане на вносни мита на територията на нашата страна (включително когато задължение не съществува или размерът му е нула).

За начисляването на ДДС трябва да бъде издаван протокол. В него ще се вписва дължимият за вноса данък, като данъчната основа следва да се определя по общия ред на чл. 55 от ЗДДС.

Според чл. 57, ал. 6 от ЗДДС, за да се приеме данъкът за начислен, вносителят трябва:

- да включи размера на ДДС при определяне на резултата за съответния данъчен период в своята справка-декларация за ДДС за този данъчен период;

- да посочи митническия документ за внос и да отрази размера на данъка в дневника за продажбите за същия данъчен период.

В закона е изрично посочено, че за начисления данък по чл. 57, ал. 5 и 6 вносителят има право на данъчен кредит при условията на глава седма от ЗДДС (чл. 167б, ал. 3). Това означава той да използва внесените стоки за осъществяване на доставки, които са с право на данъчен кредит съгласно чл. 69 от ЗДДС. Такива, разбира се, са най-вече облагаемите доставки с място в България.  

Според новата т. 10 в чл. 71 от ЗДДС, за правото на данъчен кредит ще е нужно и изпълнението на едно формално условие – вносителят да притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и то да е спазило изискванията на чл. 57, ал. 6 от закона, т.е. да е начислило дължимия за вноса ДДС.

Вижда се, че в разглежданите случаи, поне на теория, не става въпрос за освобождаване на лица – вносители, от задължението им да заплащат дължимия за вноса на стоките ДДС, преди да са освободили същите от митнически контрол. И наистина, ако вносителят няма право на данъчен кредит за стоките, той ще начисли и ще дължи данъка за вноса им, но няма да може да приспадне същия като данъчен кредит. Или такъв данък ще стане дължим на държавата по справка-декларация за ДДС и в голяма степен ще се обезсмисли прилагането на режима на отложено начисляване.

На практика обаче в мнозинството от случаите вносителите – данъчно задължени и регистрирани по ЗДДС лица, ще ползват внесените стоки за извършване на облагаеми доставки. При което те на практика изобщо няма да платят ДДС за вноса. Така е, защото в един и същи данъчен период лицата ще имат задължението да начислят данъка, но и да ползват за същия правото на данъчен кредит. Или практически ще се получава освобождаване на вноса на стоки от задължението за плащане на ДДС за него. Затова и този нов режим ще е изгоден за регистрираните лица – вносители, които отговарят на условията за прилагането му.