Ще разгледаме случай, при който в договори за заем е договорена лихва от  8%, съответно от 6% дължима от заемополучателя на заемодателя. Въз основа на представени анекси към договорите  страните се договарят за определен период да се разсрочи начисляването на лихва по заемите, предвид затрудненото финансово положение  на заемополучателя ЕАД.  В някои от договорите има и определен две годишен гратисен период за погасяването на заема и лихвата към него.

Предвид гореизложеното за тези периоди заемодателя няма основание за отчитане на приходи по договорите за заем, което произтича от приложимата нормативна уредба.

Съгласно общите разпоредби към националните счетоводни стандарти приход е увеличението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на входящи потоци или увеличение на активи, или намаление на пасиви, които водят до увеличение на собствения капитал, което не е свързано с вноски в капитала. Приходите могат да доведат до получаване или увеличаване на различни видове активи - парични средства, вземания, стоки или уреждане на пасив или размяна на стоки и услуги.

Счетоводното третиране на приходите, получени от определени видове сделки и в определени случаи, както и тяхното признаване са регламентирани от Счетоводен стандарт/СС/ 18 „Приходи“.

Според т.8.1, т.8.2. от СС 18 приходът, създаден от ползването на активи на предприятието от други лица във вид на лихви, се признава пропорционално на времевата база на използване на актива, когато:

а) сумата на приходите може да бъде надеждно изчислена;

б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката.

В конкретния случай за процесния период предприятието не е получило икономически изгоди от разглежданите договори за заем под формата на входящи парични потоци от платени лихви, нито е настъпил падеж през разглеждания период. Предвид това размерът на прихода от бъдещата лихва не може да бъде изчислен за посочените години, през които не е станал изискуем и от него не се очаква никаква икономическа  изгода. 

Действително съгласно  чл. 26, ал. 1, т.4 от Закона за  счетоводството,  ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят, но в случая по отношение на спорните лихви ефекта от сделката с предмет въпросната лихва  като основание за отчитане на приход не е възникнал, поради отложения й падеж съгласно договорните анекси. След като задължението за плащане на лихвата не е възникнало за заемателя през конкретния период, то заемодателя не може да очаква да получи през периода въпросната лихва, т. е за него сделката свързана с лихвата няма да реализира ефект и икономически изгодни, за които да се налага осчетоводяването на счетоводни приходи… 

В случай, че се интересувате от целия материал, моля не се колебайте да ни пишете и нашите експерти ще се свържат с Вас.